Храм "Св.Ап.Петър и Павел"
Кратка история на
село Бела
окръг Видински
от Людмил Атанасов
Май/1978год.
Местоположение и околност
Село Бела, Видински окръг се намира в полите на Западна Стара планина, на 16 километра от гр.Белоградчик и на 40
Километра от гр.Видин. Селото е построено в малката долина на река Белщица, като е разположено по двата бряга на реката и се състои от махали – Горна, Средна и Долна Бела.
По-характерни височини над селото са Зелена глама и Мусия връх, а над тях е красивата Столова планина.
Реката Белщица води началото си от високодебитен карстов извор наречен Врелото. През селото преминава железопътната линия от София за Видин, за която са пробити два тунела-под и над селото.
В околностите на Бела се намират местности, свързани с поминака на селото като Башовица, Червен дол, Барна шиба,
Доброглед, Белско поле, Равнището и др.
През селото преминава асвалтова магистрала от София за Видин и асфалтов път за Белоградчик.
По-точни данни от 1810 год. Бела се е състояла от 40 дома-
кинства, които са нараснали на 58 през 1840 год. По-късните
данни от преброяването са 1926 год. – 1,310 жители, 1934 год.-
1,395, 1946 год. – 1,360, 1956 год. – 891, а от преброяването
през 1976 год. са записани около 400 къщи с над 660 жители.
Закономерният миграционен процес през последните десети-
летия безспорно е засегнал и населението на Бела.
В селото има построени обществени сгради, железопътна
спирка, училище, две кооперативни сгради, няколко селско-
стопански обора и една черква. В момента работят два мага-
зина и една пивница.
Преди години по течението на реката са били построени
19 водни мелници, наречени караджейки. Имало е също така
в Горна Бела и една валцова мелница. Сега нито една от мел-
ниците не е запазена така, че да служи като музейна ценност
на селото.
Селото се води в административно отношение към Град-
ския народен съвет гр.Димово.
В селото има партийна организация, земеделска дружба и
селска организация на Отечествения фронт.
В стопанско отношение Бела е включена към АПК гр.Димово.
Поминък
Поминъкът на белчени се характеризира с околните условия.
Предимно е застъпено земеделието. Производство на жито,
царевица и слънчоглед. Животновъдство също се практикува.
Отглеждани са главно овци, кози и крави, а така също и
птици. По-малко са се занимавали белчени със зеленчукоп-
роизводство и то по водните градини край река Белщица и Арчар.
Минало
Почти нищо не се знае за далечното минало на село Бела.(1)
Първите исторически съобщения за него са от края на 14 век,
т.е. от времето на самостоятелното Видинско царство на пос-
ледния български цар до падането на България под турско
робство – цар Иван Срацимир. В своята история на Видин-
ския край Иван Цухлев говори, че над врелото при село Бела
е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която исто-
рикът описва двореца на Срацимир като редко творение на
тогавашната архитектура. Той е представлявал двукратна
сграда с колони от мрамор, целият заграден от яка крепостна
стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Срацимир идва и името на селото Бела.
Това историческо обяснение можем да приемем за вярно,
тъй като Бела се отличава от всички наименования на окол-
ните села.
Освен това, въпреки, че не са правени никакви разкопки от специалисти, белчени са намирали в Горна Бела остатъци
от сграда, които представляват части от колона. Следователно
това са следи от средновековната голяма сграда в случая дво-
1.По данни намиращи се в градския исторически музей в град
Белоградчик с.Бела /Беле/ съществува като селце обитавано
още през II – III век от новата ера. За това говорят редица експонати намерени при разкопки край врелото и около селото.
В горния край на селото /Горна Бела/ в околността на построените
днес кошари на овчарника североизточно от врелото при направените изкопи за водопровода за Белоградчик и Димово на
дълбочина 1-1,50 са открити зидове с ширина от 1м. До 1,20 м,
зидани с добре обработени камъни. Споени са с хоросан примесен със счукана тухла. Намерена е колона с база за колоната и цетка за
шадраван, голям пиедестал и осморедъчен пиедестал. Малко по
късно са открити и глинеста тежест за тъкачен стан, бронзова фибула. От селяни са намерени три надгробни плочи. Намерените
експонати свидетелствуват за живота в местността от II-III век на
новата ера.
/Тези данни са от Ориенталския отдел на Народната
библиотека Кирил и Методи открити по сигнал отработен от
М.Димитров/
Твърдението, че Бела е едно от най-старите поселища в тези
земи се подкрепя и от твърдението по наименованието на
околните села. Така например Скомля носи името си от турската дума “скемле” което означава седло, стол, което
значи, че води началото си от турското робство и води нача-
лото си от близостта до “Столове” т.е. село до столова планина.
Другото поселище – сега гр.Димово, до Освобождението от 1878 год. се е казвало Черкезли. То е било чисто черкезко село.
Поради своето стратегическо местоположение турската власт е заселила в него черкези за да контролира долината на река Арчар до Стара Планина чрез тях.
Интересно е да се отбележи, че белчени са били са били много по-войнствени от черкезите и често са ги нападали. За да
се отбраняват от тях черкезите са построили отбранителен вал,
останки от който стоят и днес в местността “Метериза” под селото. (1) Особено са се проявявали в свойте нападения срещу
черкезите белчените от фамилиите на Комитските, Кърпелян-
ците, Мицаковците, Дановците и Балъкчиите.
Острокапци е също име на село от по – ново време. Явно то се е населявало от овчари с високи капи, а това не са били други освен молдовяни.
Може би от същия период или малко по – ранно (2) са другите села от околността като Кладоруб, където е бил няко-
гашния град Комустика. Макреш, от римското поселище
Макриус и Шипот от старославянската дума “шепура”-чешма
т.е. “село край чешмата”
И така село Бела възниква в края на Втората Българска
държава, чието население е работело в двореца на цар Сраци-
мир като войници от охраната на двореца, коняри, соколари,
опитомяващи соколи за лов на дивеч и др.(3)
----------------------------------------------------------------------------------------
1.За това има открити данни макар и не изцяло преведени.
Споменават се в текста такива фрази. След превода ще се уточнят.
2.В “Изворите на Българската история не могат да се открият данни
за горните селища в по-ранен период. Освен, ако те са имали по други имена. Това го посочвам, тъй като в предишните издания
се употребява изразът “че единствено по-стари са от Бела.......”.
3.Заключението “И така Бела възниква в края на Втората Българска
държава.......” не е правилно, тъй като по-горе бе посочено, че свиде
телствуват данни за наличието на селище в това местонахождение още от II-III век от новата ера. Може би на съществуващото малко
поселище е изграден двореца на Иван Срацимир и по негово време
вече се е разраснало селището.
/Тази забележки са по новооткритите данни в Ориенталския отдел на Н.Б. “К. и Методий” М.Димитров/
По-нови данни за Бела ни дава в свойте спомени френският
Рицар Бусико, който участвува в похода на унгарския крал Сигизмунд против турците. “Ние преминахме – пише той – през
село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците,
за да се срещнат с тях в жестокия бой при Никопол, където са
разбити от Лала Шахин шах.
И последните две сведения от това време за Бела ни дава четири столетия по – късно големият Унгарски пътешественик Феликс Канец. В неговото произведение “Придунавска България” четем: “Северно от Белоградчик в една китна долина е разположено малко селце. Недалече от него има развалини от стар замък. Хората от джамията в Белоградчик
разказват, че този замък е създавал три дена ядове на турския
военоначалник Лала Шахин шах. Този същият завоевател не е превзел нито една крепост с юнашки пристъп, а с хитрост и
предателства. Така превзел и този як дворец”.
“След като смръкна от наргилето си турският първенец Али Чауш довърши разказа на ходжата-продължава Канец –
Дядо ми казваше, че белските и градишките гяури избягали в
планината и се заселили около чудните скали”
От тези ценни исторически данни на Канец става ясно, че
след турските погроми белчени и градишчени, а това е вероятно населението, което е обитавало местността “Гради-
щето” до железопътния мост на река Арчар при Димово, са
дали началото на сегашния град Белоградчик. Това се потвър-
ждава и от последната книга за Белоградчик на Владим Попов.
Исторически сведения за далечното минало на Бела
намираме и в книгата “Видинският санджак през 16 век”,
написана от югославският историк Милеевич. За Бела в нея
се съобщава: “Село Мършава Бела, 90 къщи и двама беглекчии
(събирачи на данъци)”. Явно след турския погром селото е обедняло и намаляло, както по население така и по жилищен фонд.
През време на вълненията срещу турците и особено през
периода на Възраждането и въстанието през “лето 1850-то”,
белчени участват в боя на Мусин връх, където въстаниците биват разбити от башибузука. За това можем да съдим по косвени данни, а именно от факта, че белчени от Балакчийската фамилия са избягали в Одеса след въстанието.
Двадесет и шест години след това въстание, двама Ботеви четници, оковани във вериги, преминават през Бела, зорко
охранявани от конвоя, командван от младия турски офицер
Шукри. Водели пленените четници при Видинския паша.
След Освобождението един от четниците пише: “И като вля-
зохме в това бедно селце, чийто керпичени къщички бяха разхвърляни на околните баирища, юзбашията Шукри ни пъхна в обора, гдето се запират селските животни, намерени в
пакост. Гладни бяхме и много жадни, а туко под нас течеше
една бистра река. По едно време през трънето, което ни отделяше от високия бряг на реката се подаде човешка глава,
яко обрасла с коса и като метна нещо се скри. Ние се огледахме
и като внимавахме да не дрънчат веригите се приближихме до
“нещото си”, а то се оказа кози мех с вода. По-сладка вода не
съм пил никога , въпреки че наоколо тракаха няколко карад-
жейки, глад така не чувствахме, както жажда. Този изнемощял
ботев четник, подпомогнат така скромно от неизвестен наш
прадядо е брата на легендарния войвода Христо Ботев. По една
странна ирония на съдбата след 34 години бившият четник генерал Кирил Ботев, отличник на руската военна академия в
Петербург, след блестящо извършена атака влиза в непревзема-емата Одринска крепост. Този, който някога го е превел през Бела, окован във вериги, сега с трепереща ръка подава сабята
си на победителя българин.
През време на Руско-турската Освободителна война в Бела се е намирал щаба на румънския генерал Хараламби, който от тук командувал едномесечната обсада на Белоградчик.
След Освобождението селото бързо нараства. От Балкана
слизат заселници които оформят новите махали – Средна и
Долна Бела.
През време на империалистическите войни водени от Кобурга Фердинант, няколко белчени загиват.Селото е окупирано от сърби през време на междусъюзническата война.
Партиен живот
Разгромът от войните, мизерията и болестите, особенно тубер-
Колозата, възбуждат социален гняв и у белчени. Под влияние
на идеите на тесняшката партия на Димитър Благоев през 1919
година Цоло Иванов Младенов основав първата партийна орга-
низация в Бела и става нейн секретар.
През Септемврийското въстание в селото е установена работническо-селска власт. Въстанници идват от околните села
Макреш, Костичовци и Шипот, но пушките стоварени в една къща до ж.п. линията се оказват без затвори. На другия ден се появява войска, изпратена от Белоградчик, която разгромява въстаниците и на 27 Септември край село Макреш убива заедно
с другите въстаници и Цоло Младенов.
По време на борбата срещу фашизма и капитализма в Бела работи нелегална партийна и ремсова организация, която дейно подпомага и партизаните от отряд “Георги Бенковски”.
Най-изявения ятак на партизанския отряд е Пешо Лишков.
Също така през 1919 год. Лукан Балакчийски, Мико Йосимов и други белчени основават първата земеделска дружба. По време на Септемврийското въстание сдружените земеделци участвуват заедно с комунистите в обявяването на работническо-селската власт в селото.
Настояще
След 9 Септември 1944 година село Бела поема пътя на строи-
Телството на социализма. През 1946 год. в селото се създава ТКЗС, а сега то е включено в АПК Димово.
Врелото, този красив извор сега е каптиран и подава вода на десетина селища, включително и на Белоградчик.
Красивото местоположение и горския масив около него го правят неповторим кът за отдих и почивка, а шосейната и железопътна връзка създават условия за бързо придвижване до това стародавно село на България.
|