|
|
От книгата на "Записки на политкомисаря" Юни 1941г./Септември 1944г. Иван Зурлов
Четвърто допълнено издание , партиздат- София 1983г.
Част втора -Предателство, гибелта на командира стр.170
"Само няколко дни след убийството на Минчо и Станчо полицията ликуваше отново с убийството на Димитър и Стефан - Иван и Петър Башленски от с.Скомля. Това бяха двама братя, единствените между нас, които носеха дълги бради.
Тяхното залавяне става пак по причина на това, че бяха откъснати от главното ядро на отряда и една нощ отиват в собствения си дома. Полицията блокирва къщата късно през нощта, залавя ги и на края на селото ги убива. Слухът донесе, че са предадени от тъста на по-големия брат - Димитър(Петър) , кметски наместник на с.Бяла, който предварително бил уговорил с прокурора да не бъдат убивани."
Част пета - ВЪСТАНИЕТО - 10 Септември 1944г.- с.Макреш стр.333
"На средата на площада се издигна трибуна. Кръстю Тасев, новият отечественофронтовски управител на Белоградчишката околия, откри митинга и даде думата на мен /Ив.Зурлов/. Аз прочетох платформата на Отечествения фронт и с няколко думи обясних характера на новата власт. Неизвестно по чия инициатива, докато говорех, около масата, която служеше за трибуна, бяха застанали жени и деца на убити партизани. Познах ги! Те стояха тихо и гледаха в земята. Двама мъже издигнаха върху масата до мен една млада булка. До нея изправиха и едно - момиче. Те приличаха на черни скулпторни фигури. Само две бели петна очертаваха лицата им.Нещо заседна в сърцето ми и аз слязох от масата. Те останаха сами на трибуната. Не говореха, но всички ги гледаха и разбираха.
Това беше Булката на Петър Башлийски (единият от двамата братя партизани, зверски убит край родното им село Скомля) със своето дете сираче.
След мен на трибуната се изкачи другарят Живко Живков."
|
История на с.БЕЛА, обл.Видин, бивша /Община Бела/ , Белоградчишка Околия, Видинска област. 
