|
Откъс от книгата
"Записки на политкомисаря - Юни 1941г. - Септември 1944г."
Иван Зурлов
Четвърто допълнено издание
партиздат/София 1983г.
Част трета
Заблудения куршум стр.258
" С такива мисли стигнахме неусетно до Бялската река (река Белщица), която беше придошла от топенето на снега. Водата беше студена.
- Почакайте! - рече Дамян и тръгна вдясно край реката, за да разузнае къде може да се премине.
Отляво се виждаше малка караджейка. Гюро и Бончук тръгнаха към караджейката, точно в обратната посока на Дамян, без той да знае това. Веселин ги предупреди да внимават, понеже на 100-200 крачки от нас се намира тунелът на железопътната линия между спирка Бяла (спирка Белщица) и гара Княз Александрово, който се охраняваше от войници.
- Ширината на реката е само десет метра.Дамян беше преминал от другата й страна и полугласно ни обясняваше нещопрез шума на водата, като сочеше с лявата си ръка надолу по течението на реката.
Дамян дочу стъпките им в тъмнината, обърна се и мигновено извика:
- Стой! Не мърдай!
- Дамяне, Дамяне!- викаше Бончук от десетина крачки в тъмнината.
Но Дамян в напрежението си не ги чу. Пушката изгърмя и Бончук падна катоотсечен на земята. С втори изстрел Дамян прогони и Гюро през водата.......
......Отнесохме Бончук в една близка колиба и Веселин се зае да голекува.....
|