История на с.БЕЛА, обл.Видин, бивша /Община Бела/ , Белоградчишка Околия, Видинска област.

4.Воденицата под Стопанството - била е на Калугерчани( от село Калугер)
Главчеви. Воденичар е бил дедо Цено( на Борис Ценов). Още я викали Ценовата воденица.

5.Васил Попов - в парка.

6.Коравската

7.На Диздар ( срещу Камен Дудов) - турчин от Белоградчик

8.Каменовската ( срещу Якимовите)
Ортаци били: Каменовци, Комитите, Васил Кривия. На дедо Георги Каменовски я викали.

9.Герговата - Васил Филков (Дживгара) и Иван Дживгара (зет на дедо Герго) са му били ортаци.

+ една стара

10.Мико Йосифов ( до бобука големия)

11.Арнаутската - на Никола Арнаутина, под Мико Йосифоф.
Деспод е бил от Кюстендилско. След връщането си от Америка, жени се за Сива дъщеря на Никола Арнаутина, купува машини и я прави валцова.

12.На поп Марко ( при манастира) -до върбите, яза е бил при манастира.

13.На Якимови ( ортаци с Делегатина)

14.Рътовете - на дедо Лазар Рътовски , купил я от Костичовчанин.

15.Светогорска - под кантона в Белщица.

16.Шипотчанин имал до тунела - споре Васил Матеев( Гльождарката)

17.На Лиловите - Александър Лилов от Княз Александрово(Димово) - до Загорка) , Ал. Лилов с най-голям дял.

18.На мястото на бояджийницата в Димово.

Планинската река и Водиничара

Свободно и безгрижно си течала водата в планинската речица и поела своята весела песен. Некъде тя усилвала гласа си, скачайки от камък на камък, после затихвала, за да се вслуша в радостните чуруликания на сладкопойните горски птиченца, които и пригласяли, затананиквала пак игривата си песен и бързала да слезе долу в полето, където я чакал трудолюбивият земеделец. Дълги години си клокочела планинската речица, без никой да я обезпокои.

Но един ден дошъл човек, препречил и пътя с дървета и камъни и я отвел по една вада. После я пуснал от високо, и тя паднала долу на едно колело и го раздвижила. Това колело пък завъртяло един голем и тежък воденичен камък, който страшно затракал и почнал да троши на прах всичко, което падало под него. Този човек бил първия воденичар. Уплашила се изпърво водата, но щом разбрала, че ншщо зло не е сторила и че не се повредила, успокоила се и пак продължила весело пътя си.

- Ех, слава Богу, - въздъхнал воденичарят, щом видел, че всичко тръгнало в ред - най-после, след дълъг труд, докато направя първата воденица, мога спокойно да си отдъхна.

Радостно затракала воденицата, започнала да мели златното жито на брашно и да храни воденичаря и хората. А той весел се разхождал из нея и си приказвал:

- Умна глава съм бил аз. Ето какво ново, какво чудно нещо измислих - върти се сам един воденичен камък и мели брашно, та храни всички хора. Каква сила и какъв ум притежавам аз!

- Но ако не съм аз, нищо немаше да върви в тая воденица, - казала водата, кото чула, че се хвалел много воденичарят.

- Че какво представляваш ти пред мене, та се толкова гордееш? - казал воденичарят. Както тежкия воденичен камък, както целия дървен и други материал съм докарал тука, та съм построил тоя воденица, така и тебе като всички доведох в нея.

- Да, но аз ако не желаех, ти не можеше ме докара на сила в тая воденица, - отговорила водата.

- Смееш ли да не дойдеш, като ти препречих пътя.

- Но ти не знаеш, че аз притежавам много по- голема сила от теб, - отговорила водата. Аз освежавам всичко, аз давам живот на всички растения и животни и като нищо ще разруша твоя бент, с който си ми препречил пътя, и нема да дойда във воденицата ти.

- Аз пък ще направя бента по- здрав, за да може да устоява на силата ти, та да не можеш да го разрушиш.

- Не се препирай много, човече, - казала водата. Аз, въпреки това,ще ти докажа, че ти само се хвалиш, че ти си безсилен пред мене. Ще се увериш, че ако не съм аз, ти нищо не ще сториш с тая воденица. Ще те накарам да ми се молиш, но и молбите нема да ти помгат...

Минало се горищо лето, дошла хладната есен, а след нея студената и мрзовита зима. Стиснал страшен студ, та вковал в лед водата на буйната планинска речица. Събудил се една сутрин воденичарят и се зачудил, като видел, че воденицата му не работи. Ядосал се той, грабнал брадвата и лопатата и почнал да сече и да чисти леда. Дълго време го секал и чистил, но водата не мръднала. Най- после започнал да и се моли, но и това не помогнало. Чак когато духнал топлият южен вятър и стопил леда, тогава водата потекла, дошла във воденицата, и тя пак тръгнала отново.

И до сега, за да докаже водата, че е по- силна от човека, се разсърдва на воденичаря, замръзва и не иска да кара воденицата му.

Но селяните малко ги е грижа за това. Те още през есента са си смлели брашно и през зимата могат да потраят. Прибира се и воденичарят на почивка в село при внуци и правнуци, за да им разправя, как е впрегнал водата в работа.

Иван Д.Мутафов

"Детски свят" Год 17, Кн.5 1937- 1938г. Януари