Училището в с.Бела има дълга традиция още и в началото си е свързано с църквата.Тогава са се изучавали Часослов и Наустница, а така също и Апостола.Духовниците са учили децата на четмо и писмо, както се е казвало по онова време. Село Бела и с.Калугер имат сходни легенди за монаси /калугери/, който са пребивавали в пещерите около двете села по онова време /Около 1750 - 1800година, а можже би и по отдавна/

За с.Калугер се знае, че селото е било разположено над пътя и по време на едно нападени , хората бягайки са спасени и приютени от калугер в неговата пещера до червеите камъни.

В с.Бела има пещера в местността Манастирище, която е пригодена, като малка църква.Така, че обучаването на четмо и писмо се е провеждало най-вероятно от тези монаси.Например за с.Макреш се знае, че около 1850 година е пристигнал монах на име Ираклий, който е изучил първите ученици.Но за нашето село няма такива легенди, тъй като тези монаси са живеели по нашите места.От стар Часослов/около 1798г./ личи надпис на учителя Лило от село Бела 1871година.Надписа е от Стоян Пешев и Пеш о Лилов. Същият този Лило е погребан на видно място в притвора на новата църква.Този човек е починал 1835 година, а Пешо Лилов му е наследник и кнез на с.Бела по време на въстанието 1850г. Лило е бил начетен човек, лекувал е и е врачувал. От него води началото си фамилията Врачкини.

Двата Оброчни кръста в старите гробища на Горна Бела и до Църквата са изписани от Мико, и тази Фамилия е много известна в Бела.Поп Петър Кръстев от с.Калугер е бил учител в с.Чупрене 1847 година.Той е построил новата църква в с.Калугер 1862г. и по късно и училище 1884г.Поп Златко от същото село участва в съграждането на Раковишкия Манастир 1825г. и във въстанието 1850г.- тогава Турците изгарят църквата в Калугер. Това е което може да се каже за училището в Бела и Калугер като начало.

Училището в с.Бела , като отделна сграда е било до църквата под Камбанарията , но при преминаване на ж.п.линията е съборено и мястото отчуждено.Това става 1911 година, когато поп Марко изважда крепостен акт за собственост и мястото се отчуждава от БДЖ. Същата тази година е построена камбанарията със стаичката до нея. Учениците са учели в нея и в къщата на поп Марко Стоянов. Това е по спомени на възрастни хора.

По подробни сведения има за училището от 1898година , когато е заведена Летописната книга на училището.

Летописната книга е заведена , като Фонд в държавния архив гр.Видин Ф260К.

Училището се води като “Основно Народно училище Кирил и Методи” с.Бела. Книгата е заведена1898година.

С.Бела I

Основно Народно Училище

Въ с.Бела, Белоградчишко

За 1900 – 15 – 20 – 30 год.

Първа страница.

Воденето на книгата започва да се води от учителя Вълчо Кръстев от с.Влахович. /сега с.Подгоре/

1899г.  – 22.10.1899г.

През Август същата година е уволнен учителя Иван Димитров. На негово място е назначен Вълчо Кръстев и той прави първите бележки за тази година. Той пише, че сградата на училището е нова построена 1882 година.

“1899г. /12Дек. Учителъ Вълчо Кръстевъ, не ученъ волнонаеменъ и съ годишна заплата седемстотинъ и двадесет лева /720/.

    Презъ т. Учеб. Година ученеците са приемани отъ 10-20 Декемврий.

Поправителни испити ставаха отъ 20-31 Декемврий.

Редовните занятия почнаха от 3 ти Януаръ.

На 5 Априлий правихъ екскурзия по местностите: надъ село /при Врълото/, Гламата и Белско поле.

Испитът започна отъ 8 часа сутринта и се свърши въ 6 часа подиръ обедъ на 11 Май т.год.

В неделя /на 14 Май / се раздадоха свидетелствата на учениците.

На 22 Октомврий 1899г. Е назначенъ новъ /В.Кръстевъ/ учителъ вместо уволнения през месец Август същата год. учителъ Ив. Димитровъ.

Външни лица не посещаваха училището.

Училищния инспектор също не е ревизиралъ училището.

Училището е било затворено отъ 1 ви Септемврий до 10 Октомврий, по немание учителъ.

Училищното здание е направено ново въ 1882 година.

Никакви и от никого награди не са получавани за училището.

Училищното здание е напускано .........год; понеже се е покривило и живота на учениците въ него е билъ поставен въ опасност.

11 ти Май, 1901г.

С.Бела               Учителъ: В.Кръстевъ.”

1904/5г. – 23.09.1904г.

През тази учебна година за учител в с.Бела е назначен учителя Атанас Колев.

1908/9г. – 05.09.1909г.

През тази учебна година за учител е назначен отново учителя Вълчо Кръстев, но сега той вече е семеен с три деца. Записал е че училищното здание е частноа сграда. Сградата на училището построено 1882г. е било до цръквата и е разушено. Отчужден е частот имота на цръквата за построяване на Ж.П. линията, и сега личи където е била училищната сграда. Има сведения от възрастни хора, че учениците са учили в къщата на поп Марко Стоянов.

“Учителят Вълчо Кръстев се венчае през 1900г. за Елена Йованова Тодорова /Мицкина/ от с.Бела. Записани са под №5 в книгата за венчанията за 1900г.

Той Влъчко Кръстевъ от с.Влахович на 24 години и Елена Йованова на 18 години. Значи той е роден 1876г. , а тя 1882 година.” През същата година под негова идея и инициатива е създадена и Кредитната кооперация “Извор”.

1910/11г.

Учител е Вълчо Кръстев но вече е с четири деца.

Назначена е нова учителка Екатерина Пантева.

“Екатерина Пантева и Вълчо Кръстевъ, волнонаемни съ годишни заплати: 840лв. и 1200лв; първата неженена, втория семеен съ 4 деца. Учениците са приемани отъ 29 Септемврий 1910г. И до 10 Октомврий.

Поправителни изпити не е имало.Редовните занятия са започнали отъ 11 Октомври 1910г. На 22.04.1911г. и 05.05. с.г. е правено екскурзия къмъ селото Острокапци и местноста Арчара. Изпита е започнат на 8/1911г. Сутринта и е свършенъ на 11 съ утро. Свидетелствата съ раздавани на 11.05. т.г. Новъ учителъ не е назначаванъ. Училището е посетено отъ Фелшера, селяните и учители.

На 21.04. училището е ревизирано от Окол.Инспектор. Не е затворено училището през годината.

                                                      Учител: В.Кръстевъ

                                                   Учителка: Ек.Пантева”

1915/16г.

Назначен за учител Димитър Филипов от с.Калугер и съпругата му Желязка Илиева от гр.Ямбол.

Венчали са се в Белската цръква и са записани под №27 за 1914г. Той Димитър Филиповот с.Калугер на 21години и тя Железка Илиева на 20  години от гр.Ямбол община Сливен. Значи той е роден 1893г. , а тя 1894г.

Този учител остава най-много сведения за училището и обучението по онова време. Той пише така 1915г:

“На 1 ви Септемврий 1915год беха назначени за учители Димитъръ Филиповъ отъ село Калугеръ – Белоградчишко, и жена му Железка Илиева родомъ отъ Ямболъ отраснала въ София.

Димитъръ Филиповъ е свършилъ 1910-1911год. Ломското

Държавно педагогическо училище. Учителствалъ е първата година въ Бела /тоесъ същото това село/ втората година въ Рабиша дето е стоялъ само 17 дена като учител, поради това, че се е обявила мобилизацията на 17 ти Септемврий 1912 год. По сетне събиратъ 37 ми призивъ дето същиятъ учителъ боленъ отъ дизинтерия постъпва.

След 7 месечна служба въ града Белоградчикъ той бе изпратенъ на боевата линия на Кюстендилскиятъ театъръ на войната дето взе участие въ боевете срещу Сърбите и Черногорците при Султанътепе.

Следъ страшните боеве на Султанъ-тепе, се обяви примирието. Участващъ въ 43 резервенъ полкъ отъ Преславската дивизия, този последният бе разтуренъ и въпросният учител става редник въ 7 ми Преславски полк. Отъ Кюстендилъ отива въ Нова Загора тамъ следъ няколко дневно стоене, заминава съ полка си за Търново-Сейменъ. Отъ Търново-Сейменъ той се изпраща съ 10 дневна отпуска за дома да си набави ризи,гащи и въобще всички годни войнишки потреби за да се върне точно на 1 ви Септемврий да постъпи въ Школата, която тогава се помещана въ военното на Негово Величество училище.

Военното Министерство издава заповед съ която определя, че тази година няма да се приематъ Школници

от 37 ми призивъ.

При това положениу въпросниятъ учителъ заминава за частта си дето е билъ назначенъ именно 7 ми полк.

Тамъ дослужва до година, дава задължението че ще служи до 1921год. след която година ще има право да заема каквато иска работа.

Уволнява се от полка и се назначава за учител в село Костичовци- заедно с учителя Борисъ Балкански родом от градъ Свищовъ. Деятелността ми, като учител между селяните е отлична, живота ми тамъ бе прекрасенъ-

Въобще живота ми бе тамъ прекрасенъ.Бехъ доволенъ отъ всичко, и грижехъ се за всичко което може да донесе като по пълна духовна полза. Изминава се годината благополучно, изпита предприехъ добре.Селяните останаха предоволни.Забравихъ да кажа, че тамъ имаше много сборища на учители и учителки, дето се държаха лекции и сказки по Математика, Дидактика, Психология и педагогиката на разните предмети.

Тамъ идваха учителите отъ Кладоруб – това бе Миланъ Сърбински родом отъ Медковец-Ломско; отъ Рабиша учителката Янка Ковачева отъ Русе; Станка Костова от Видин; Иванъ Георгивъ отъ Калугеръ учителъ въ Боровица; Велко Милоевъ учителъ Ярловица – Ломско;

Йордана Стоянова учителка отъ Изворъ Видинско, която по сетне се омъжи за учителя Борисъ Балкански; Петко Стояновъ учителъ Лагошевци родом от Габрово; Замфиръ Харлановъ родом отъ София учителъ в Лагошевци; Петко Стоянов отъ Рабиша учителъ въ Праужда; Мария Калчева отъ Плевенъ учителка в Струин долъ; Мара Чуманева и Атанаса П.Йоцева учителки в с.Бела родом отъ Видинъ, гореспоменатите посещаваха село Костичовци съ което го правеха по живо и по весело.Костичовци прилича на културен център. По личната ми инициатива издадохъ апелъ къмъ учителите да се събере въ Костичовци, дето азъ се бехъ потребилъ да държа темата: “Учителското движение въ България”. На тоя мой апелъ се отзоваха 20 души учители и учителки. Въобще живота на учителството презъ тая 1913г.-1914г. въ селата по поречието на Акчара бе много добро.

Минава се годината последва ваканцията през която  прекарах край една собствена на баща ми воденичка, живота тамъ ми бе щастливъ. През това лето кореспондирахъ съ госпожица Железка Илиева, която се назначи през 1914-1915г. за учителка в село Бела, заедно презъ тази година се назначихъ за учител и азъ.

Като учители презъ тая година вървеха много добре, азъ водехъ 1 во и 4 то отделения, а тя водеше 2 ро и 3 то .

Никой баща нея година не е билъ глобенъ, за неизпращане детето си на училище, като и самите селяни са били доста редовни.Оженихъ се на 8 ми Септемврий 1914 год. Живота ми бе уседнал, само съ жената си се общувахме, идваха и колеги, но те беха повече случайни, искахъ по два реда да се срещнемъ съ покана, но тя не намери никакъвъ ....... Сетне и дума не е ставало за среща.

Така се прекара годината. Посетихъ две конференций устроени отъ Белоградчишкото Околийско читалище Антонъ Бурлановъ, и сетне великденската ваканция прекарахме въ Видин. Изпита завършихме много добре

Почти всички останаха доволни и много отъ учениците взеха Отлично.

Направихъ картинки по сметание за 1 во отделение.

Направихъ Сметало едно съ двеста дупки, на което попоотделно се представляватъ “изваждането” и “Събирането”.

Въведохъ “сантиметъра” и “стотинката”, както и това по практичната математика, а не успях още много работи да направя, които ще останат само идеи. Клетки черни и червени оставямъ като начало на на моята нова мечта да знаятъ наследниците, че съмъ мислелъ да направя сметало съ което нагледно да се представява събирането, изваждането на хилядни, десетохилядни, милиони и прочие.

Немамъ време да дамъ поне чертежите на малко сложно сметало, което ще заплати доста скъпо труда на единъ младъ работникъ, и което по своята спешностъ и пригодностъ дълбоко съмъ уверенъ, че ще се препоръча отъ Министерството.Мъчихъ се да водя обучението само презъ “Рисуването” на него давахъ Нужно место. Живо изучавахъ метода на “Отечествознанието” и въ него доста големи крачки направихъ, основано на делата и рисувателния листъ, карти рисувани отъ ученеците ми отъ 4-то отделение. Също една оставамъ и въ канцеларията нарисувана отъ учениците отъ 4-то “а” отделение. Успеха ми бе отличенъ, и азъ живо съжалявамъ защо така при тоя започнатъ училищенъ разцветъ напускамъ Белското първоначално училище. Това е и моята педагогична дейностъ, която азъ следехъ, като учителъ въ това училище по горе село. Литературната ми деятелностъ е бедна. Издадохъ една “Идилия Ружа” от 20 листа, но поради това време тя остава неиздадена. Публичната ми дейностъ се не отклоняваше отъ идеята за “братството, равенството и любовта” помежду всички ни. Личното ми убеждение това бе само мое- лична моя тайна. Въ беседите си винаги съмъ билъ практикъ, сатирикъ и алегорикъ. Изкреностъ е имало но въ заключението съ свойте реверанси. Такъвъ беше моятъ животъ – ту му се чудехъ, ту му се смеехъ. Темпераментъ сангвиниченъ.

Презъ целото ми учителство вееха тъмни мъгли отъ политически разпри и раздори, навсякъде се говореше за завоевание за унищожение на некой малки държавици.

Сега вече на 9-ти Септемврий 1915 год. се обявява нова – обща мобилизация дето отидохъ и азъ като войникъ. Съ горестъ на душата оставямъ помените си на мой колеги – просветници, които по-съдба и участъ може да са по други, но по професия са работници вся на едно съ мене за нашето на просвещението дело и поле. Скованите умове на хората от 20-ти векъ вложиха най-силните унищожителни средства за да разсипатъ човешкото име и човешкото право на съществуване. Колеги, нито терзанията, нито думите, нито гореста, нито сълзите на моето тукъ неоснователно може би за васъ изложение можех да изложа и може да разберете ония чувства, които обзиматъ такъвъ грешникъ, който все още не знае що е грехъ, а живи пламъци вижда предъ които душата само пъшка и стене, а телото гори и тлее, това е то най-голямата земна мъка да умрешъ безъ дума да изречеш.”

1917/18г.

Назначена е за учителка Цена Панталеева Игнатова от гр.Скопие.

“Презъ учебната 1917 -1918г. съ учителствували Г.Георгиева отъ гр.Русе и Ц.П.Игнатова отъ гр.Скопие.

Поради войната, поради щедростите въ парично отношение къмъ селяните, учителите съ мизерните заплати, гладуваха по цели дни.

                                                          Г.Георгиева”

1918/19г.

“30/06.1919г.  Учителския персонал се състои от 2  

уч.1918-1919г.   учителки, едното учителско място не е заето.

1.Цена П.Игнатова от гр.Скопие на 29 години, женена без деца, волнонаемна с учителска, заплата 940 лева, обучавала 1-во и 2-ро отделения.

2.Елена Димитрова от гр.Видинъ 24 годишна неженена, волнонаемна учителка, заплата 940 лева. Обучавала 3-то и 4-то отделения. Записванията почнати на 4-ти Септември, обучението от 11-ти Септември. Прекъснати са занятията от 16-ти Ноември до 21-ри Януари по болест “Испанска ...

Смъртни случай между учениците 1. Край на годината 29-ти Май. Училището е инспектирано 1 пътъ на 14-ти Май 1919г. от Белоградчишкия околийски инспектор Николовъ. Недостатъци не е намерилъ. Учебното дело се разяжда от много язви: липса на помещения, на отопление, на пособия, канцеларий, ученици и учители гладуватъ, дърва не се доставятъ навреме. Училищното настоятелство почти не съществува.

                                  Е.Димитрова          Ц.П.Илиева”

1919/20г.

“22/07.1920г.  Учителския персонал се състои от 3 учители.

уч.1919 – 1920г. 2 учителки и 1 учител.

1.Панталей Игнатовъ от гр.Тутраканъ на 29 години женен с едно дете, редовен 8-ми клас.Заплата 3480 лева. Обучавал 3-то и 4-то отделения.

2.Цена П.Игнатова от гр.Скопие на 30 години женена с 1 дете, волнонаемна буква “в” 6-ти клас.Заплата 2640 лева.

Обучавала 1-во отделение.

3.Надежда Якова от гр.Видин, на 23 години, неженена, волнонаемна буква “б”. Заплата 1800лева. Обучавала 2-ро отделение. Записванията почнати на 13 октомври, занятията на 1-ви Ноември.Занятията не са прекъсвани през годината.Училището ревизирано на 27/ Февруари 1920г. от Белоградчишкия околийски инспектор Цветановъ. Край на годината на 29 Май.

През тази година още по жална картинка представляваше училището.Липсваше тебешир.Дърва доставяха съвършенно нередовно.Учителството прекарваше свободното си време в дирене на помещения. Училищното настоятелство интригува между учителите.Местния свещеник Марко Стоянов игра през целата година недостойна роля за сина му.Писа официално писмо в окръжната инспекция, пълно с измислици по отношение на учителя П.Игнатова. Разнасяше лично и написани от него заявления против същия из цело село, и от името на селяните. Може би това е предназначението на свещеника.

                                                   Гл.Учител.П.Игнатов

Учителя Панталей Игнатов напуска./Освобождават го/

1920/21г.

“Учителския персонал се състои от 3

уч.1920/1921г.   учители, 2 учителки и 1 учител.

1.Георги Хр.Чуперков от село Бугариево, Солунско роден на 10.12.1882 год. Женен с 2 деца редовен 9-ти клас.

Обучавал 1-во и 2-ро отделения. На 23-ти Януари т.г. той напусна длъжноста учител и на негово място назначиха Борис Т.Скорчев, роден в гр.Видин на 19 години възраст,

Волнонаемен 10 клас с 3360 лева годишна заплата, Неженен.

2.Мария Попова родена от село Макреш Кулско, 20 годишна възраст, неженена, волнонаемна 10 клас буква “б”, обучавала 4-то отделение с 1800 лева годишна заплата.

3.Надежда Младенова родена от град Видин на 20 годишна възраст, неженена, волнонаемна 10 “б” клас с 1800 лева годишна заплата. Обучавала 3-то отделение.

Записванията на децата почнаха от 1-ви Септември, а редовните занятия от 9-ти Септемврий. Занятията не са прекъсвани през годината. Училището е ревизирано на 19 Май 1921 год. от Белоградчишкия околийски инспектор П.Андреев.”

1921/22г.

Георги Христов Чуперков

Надежда Младенова

Мария Попова

Назначен е учителя Борис Т.Скорчев на 21.01.1921г. от гр.Видин на 19 години , женен.

Проверка от Белоградчишкия Инспектор П.Андреев.

1923/24г.

Назначен за учител Борис Николов Живков на 22 години от с.Бела.

Назначен е за учител Кирил Попов.

По късно е уволнен на основание чл.86 бук.”И” и “З” от закона за Просвещението.

На негово място е назначена учителката Райна Василева от с.Бела.

Назначена е за учителка М.Андреева от гр.Лом с педагогическо образование.

На 12.03.1923г. се взема решение:

Усилване фонда на библиотеката при прогимназията от 600лв. На 900лв. – сумата се взема от “Западния фонд” за 1922/23год.

С Протокол: N 7 от 20.09.1923г. на Белската смесена прогимназия.

Учителския съвет реши:

1.Илия Иванов

2.Ангелина поп Маркова

3.Мара Вл.Лилова

“Под председателството на директора Георги Георгиев

По т.3 буква “а” от дневния ред, с единодушно и в съответствие с училищното настоятелство, определя за местен училищен празник денят 27.11. Петровден.

По буква “б” от същата точка след нужните разисквания съвета реши единодушно за напред прогимназията да се казва “Христо Ботев”

                                                                                                         Подпис.”

На 26.01.1924г. е извършена ревизия от инспектора Георги М.Бошняков от Белоградчишката инспекция.

1924/25г.

Назначен за учител Борис Николов Живков

 Назначена за учителка Мария Андреева. Напуска по болест и на нейно място е назначена, Велислава П. Досева от гр.Видин и тя напуска и е назначена Вълкана Митрова от гр.Видин.

Назначена е за учителка Райна Василева от гр.Лом,премества се при мъжа си в Софийско и на нейно място е назначена:

Райна Василева Попова от с.Бела. /Пр. №2/27.09.1925г. Белско уч.настоятелство/

Извършена ревизия от Георги Неков.

1925/26г.

 Протокол №1/20.09.1925г. Белско училищно настоятелство

      Председател: Панто Ценов

             Членове: 1.Иван Николов

                             2.Иван Цандов

                             3.Васил Петков

                             4.Васил Пешев-касиер, сдава на Илия Иванов

                             5.Борис Николов – счетоводител

Решават да дават помощи на бедните ученици.

Назначен за учител  Илия Иванов от с.Бела, има четири години учителска практика./Пр. №1/26.09.1926г. Белско уч.настоятелство/

1926/27г.

На 15.09.1926 г. Райна Василева Попова напуска доброволно и на нейно място е назначена Надежда Ан.  Перчемлиева.  /назначена на 09.10.1926г.

Изплаща се наем за помещения на Петър Тодоров Дановски и на Пешо Иванов Велков за наети помещения за ученици от 1,2 и 3 класове за 1926г. И 1927г./ Протокол №13/28.08.1927г. на училищното настоятелство/.

 Прави ревизия Кръсто Петров.

Отдава се свободна класна стая под наем за канцелария на кредитна кооперация “Извор”/Пр. №6/16.01.1927г./

Отчет с Протокол №9/05.02.1927г.

Абонамент за списанията: 1.Училищен преглед – 1924г./25г. – 600лв.

                                             2.Светлина – 1925г.

                                  Вестник: “Земеделска просвета” 1 и 2 годишнина

                                  Сметководител – Н.Попов

                                  Др.Т.Панова

Отчетник: Киро Пановъ за времето 01.04.1922г. до 16.09.1922г.

                  Васил Пешев приема на 16.09.1922г.